untitled
Карл Юнг
Роден: 26-ти юли 1875 г.
Умира: 6-ти юни 1961 г.

Карл Густав Юнг е роден в Кесвил, Швейцария, в семейство на евангелистки пастор. Той бил четвъртото, единствено оцеляло дете на Пол Ахил Юнг и Емили Прайсверк. Майка му била депресирана и ексцентрична жена, която прекарвала по-голямата част от времето си затворена в спалнята.
Юнг по-късно описва себе си като интровертно дете, казвайки че бил най-щастлив, когато оставал сам с мислите си.
jung_1881

На 12-годишна възраст Юнг бил блъснат силно на земята от свой съученик и загубил съзнание. Оттогава той започнал да припада всеки път, когато трябвало да ходи на училище или да си пише домашното. Неговите родители и докторите били убедени, че Юнг страда от епилепсия. След като чул как баща му изказва своята загриженост пред свой гостенин, че синът му никога няма да бъде способен да работи и да се грижи за себе си, Юнг успял да превъзмогне проблема си и се върнал в училище.
Юнг не получил други припадъци повече, но по късно той обяснил, че този опит му служил, за да опознае какво представлява неврозата.

Кариера

Юнг решил да учи медицина, но имал интерес и към духовните явления. Именно този интерес към медицината и духовността го отвели в областта на психиатрията, която била комбинация от двете.
През 1902 г. завършил медицинското си образование в университета в Базел, защитавайки докторската си дисертация, озаглавена – “Върху психологията и патологията на тъй наречения окултен феномен”.
През 1903 г. Юнг се оженил за Емма Раушенбах. Двамата останали женени до смъртта и през 1955 г., а след това имал романтични връзки и с други жени. Една от тях била Сабина Шпийлрейн, неговата първа пациентка. Базирайки се на писмата разменяни между двамата, аферата им продължила няколко години. Накрая, Юнг приключил романса, защото смятал, че връзката им има негативен ефект върху кариерата му.
emma_karl_jung
Емма и Карл Юнг

В неговата ранна кариера Юнг работил с пациенти от университетската лудница в Цюрих. През 1906 г. той написал – „ Проучвания на асоциациите с думи“ и изпратил копие от записките си на Зигмунд Фройд. Това негово действие било началото на едно голямо приятелство между двамата мъже. Когато те най-накрая се срещнали лично през 1907 г., прекарали повече от 12 часа в разговори.
Времето прекарано със Зигмунд Фройд имало съществено въздействие върху по-късните му теории и му помогнало да развие интерес към подсъзнанието. Юнг искал по-дълбоко да опознае пациентите си чрез техните сънища, митове , изкуство и философия. Първоначално, Юнг бил протеже на Фройд, но приятелството им започнало да се разпада след като Юнг започнал да развива свои собствени идеи, които се различавали от тези на Фройд.
Накрая, Юнг се отделил от Фройдистката теория, в която била развита идеята, че сексът е водещ източник на човешкото поведение. Това се случило по време на този период , когато Юнг самоанализирал интензивно сънищата и символите, които по-късно се превръщат в база на неговите теории по психология.
Юнг формирал своя собсвена теория, наречена „Аналитична психология“. Да приключи взаимоотношенията си с Фройд не било лесно, защото загубил много последователи, а голяма част от колегите му в психоаналитичната общност, както и много негови приятели се обърнали срещу него.
През следващите шест години Юнг се отдал на изучаване на своето подсъзнание. Той записвал своя опит в непубликувана книга, нарчена – „Червената книга“. През 2009 г. книгата била публикувана, позволявайки на читателите да се запознаят с мислите на една от най-очарователните фигури на психологията.
Юнг вярвал, че човешката психика е разделена на три части: 1-ва – его (съзнателният ум), 2-ро – личното подсъзнание и 3-то – колективното подсъзнание. Той вярвал, че колективното подсъзнание е ревизор на целия опит и знание на човешкия род. Той вярвал също, че процесът на индивидуализация бил жизнено важен за човек, за да се превърне в цялостна и пълноценна личност, включвайки съзнанието и подсъзнанието. Всъщност, това представлява един процес, при който отделните хора се формират като личности и се различават.
След като оцелява от кратко боледуване, Юнг умира на 6 юни 1961 г. в дома си в Цюрих.
Въпреки, че теорията на Юнг има редица критици, неговият труд оказал забележително въздействие върху психологията. Неговите концепции за интровертност и екстровертност допринесли за разбиране на човешката психология и повлиали също и на психотерапията. Неговите съвети към пациенти страдащи от алкохолизъм довели до създаването на сдружение на анонимните алкохолици, което помогнало на милиони хора страдащи от алкохолна зависимост.