rasputin3
Григорий Ефимович Новик, по-известен като Григорий Ефимович Распутин, е роден около 1972 г. в Сибирското село Покровско, Русия. Той бил сибирски мистик, чиято способност да подобри здравословното състояние на престолонаследника на цар Николай II – Алексей, го превърнала във влиятелен любимец на царското семейство.
Romanovfamily
Въпреки че посещавал училище, Распутин останал неграмотен и неговата репутация на необразован човек и разгулният му живот му спечелила прозвището „развратен“. На 18-годишна възраст той отишъл в манастир, но не станал монах. На 19-годишна възраст се оженил за Просковия Фьодоровна Дубровина, от която имал 4 деца. Но семейството не могло да го задържи на едно място и той напуснал дома и странствал из планината Атос, Гърция, и Йерусалим, където се прехранвал с помощи, печелейки репутацията на самопровъзгласил се светец, който изцелява болните и предсказва бъдещето.
Странстването на Распутин го довело до Санкт Петербург (1903 г.), където бил приветстван от Теофан, инспектор на религиозната академия в Санкт Петербург, и Хермоген – епископ на Саратов. Съдебните кръгове в Санкт Петербург по това време се занимавали с изучаване на мистика и окултизъм и затова Распутин бил посрещнат топло от всички. През 1905 г. той бил представен на царското семейство, а през 1908 г. бил извикан в двореца на цар Николай и царица Александра, по време на една от хемофиличните кризи на сина им Алексей. Распутин успял да облекчи страданията на момчето (вероятно чрез своите хипнотични сили) и при напускане на двореца предупредил, че съдбата на детето и на династията били безвъзвратно свързани с него, като по този начин поставил началото на десетилетие, в което придобил силно влияние върху царското семейство и държавните дела.
В присъствието на царското семейство Распутин постоянно поддържал положение на скромен и свят човек. Но извън царския двор той продължавал да поддържа безнравствените си навици. Проповядвайки, че физическият контакт с него имал пречистващ и лечебен ефект, той се сдобил с любовници и започнал да съблазнява и много други жени. Когато действията от непристойното поведение на Распутин стигнали до ушите на цар Николай II, самият той отказал да повярва на слуховете, защото Распутин за него бил един свят човек и заповядал обвинителите да бъдат прехвърлени в отдалечени райони на империята, а други изцяло отстранени от позициите си на влияние.
rasputin1
До 1911 г. поведението на Распутин се превърнало в обществен скандал. Премиерът Столипин изпратил на царя доклад за злодеянията на Распутин. В резултат на това Николай го изгонил от царския дворец, но Александра го върнала след няколко месеца. Николай, загрижен да не постави в опасност живота на сина си, върху който Распутин имал благоприятен ефект и за да не навлича гнева на жена си, решил да не зачете допълнителните твърдения за извършените от него нарушения.
Распутин достигнал кулминационната точка на своето влияние в руския двор след 1915 г. През Първата световна война Николай II поел главното командване на войските (септември 1915 г.) и заминал на фронта, оставяйки Александра да отговаря за руските вътрешни работи в момент, когато Распутин бил неин личен съветник. Влиянието на Распутин се разпространило от официалните срещи на църквата до избора на министри в кабинета. Той от време на време се бъркал и във военните въпроси във вреда на Русия. Макар че не подкрепял нито една политическа група, Распутин бил силен опонент на всеки, който се противопостава на автокрацията или на него самият.
Няколко опита за убийство били извършени над Распутин, за да се спаси Русия от по-нататъшно бедствие, но нито едно не било успешно до 1916 г. Тогава група от няколко консерватори – принц Феликс Юсупов (съпруг на племенницата на цар Николай), Владимир Митрофанович Пуришкевич и главният херцог Дмитрий Павлович (братовчед на царя), формирали конспирация да елиминират Распутин и да спасят монархията от по-нататъшен скандал. В нощта на 29 срещу 30 декември 1916 г. Распутин бил поканен в дома на Юсупов, където сложили отрова в пиенето и храната. Когато той въпреки отровата не умрял, ужасен Юсупов го застрелял. Распутин първоначално се сгромолясал, но успял да избяга в двора, където Юсупов го застрелял отново. Членовете на конспирацията го оградили, вдигнали го и го хвърлили в ледената река Нева, където най-накрая той умрял от удавяне.
Убийството на Распутин само засилило убеждението на Александра, че принципа на автокрация трябва да се поддържа. Но само няколко седмици по-късно целият имперски режим бил пометен от революцията.