Владимир Семьонович Висоцки (25 януари 1938 – 25 юли 1980) е велик руски певец, текстописец, поет, актьор, чиято кариера оказва огромен и траен ефект върху руската култура. Той е общопризнат като един от най-популярните културни фигури на съветската ера, дори като най-популярният човек в Съветския съюз. Неговата популярност била основана не само на музиката  и актьорски му умения, но и на песните му, които били насочени към съветския народ, уморен от „официалната“ версия на живот и социалистическия реализъм. Въпреки че дейността му е до голяма степен потисната от съветския режим, той постига забележителна слава през целия си живот и до днес оказва значително влияние върху много от популярните музиканти и актьори на Русия, които подражават на емблематичния му стил.
untitled
Многоаспектният талант на Владимир Висоцки често се описва с думата „бард“ и той придобива специално значение в Съветския съюз, въпреки че самият той говори с ирония за този термин. Той смятал себе си най-вече като актьор и писател и отбелязва веднъж: “Аз не принадлежа към това, което хората наричат бардове или певци, или нещо такова.“

Биография

Владимир Висоцки е роден в Москва на 25 януари 1938 г. Баща му е офицер от армията, а майка му преводач от немски език. Родителите му се развеждат скоро след раждането му и той е отгледан от своята мащеха от арменски произход – „леля“ Евгения. Той прекарва две години от детството си, живейки с баща си и мащехата си във военна база в Еберсвалде – окупирана от руснаците част на Германия след Втората световна война (по-късно ГДР).

През 1955 г. Владимир се записва да учи в Московския университет по строително инженерство, но изкарал само един семестър, той се отказва, за да преследва кариера в киното. През 1959 г. той започва да участва в актьорски игри в театъра „Александър Пушкин“, където играе най-вече малки роли.

През 1964 г. по покана на режисьора Юрий Любимов, който щял да стане приятел на баща му , той се присъединил към популярния Московски театър за драма и комедия на Таганка, или театър Таганка. Висоцки влязъл в заглавията с водещи роли на Шекспировия “Хамлет” и „Животът на Галилео“ на Брехт. По същото време участва в няколко филма, в които са включени няколко негови песни. Повечето от песните на Висоцки от този период не успели да се промотират и той не успял да сключи договор с „Мелодия“, монополно записващо студио в Съветския съюз. Независимо от това неговата популярност продължавала да нараства с появата на портативните магнетофони в СССР, по време, когато неговата музика станала популярна на широките маси във формата на home-made лентови аудио записи и по-късно на касети. Той станал известен с уникалния си стил на пеене и с песните си, които включвали социален и политически коментар под формата на хумористична улична лексика. Текстовете му отеквали във всяко кътче на страната, неговите песни се пеели на домашни събирания и самодейни концерти.
untitled1
Висоцки се влюбва във френската актриса от руски произход Марина Влади, която по това време работила в Мосфилм (Съветска филмова компания) и участвала в съвместна съветско-френска продукция. Марина била женена преди това и имала три деца, а Владимир имал две деца. Подхранвана от екзотичния статус на Марина като французойка в СССР и несравнимата популярност на Владимир, тяхната любов била страстна и импулсивна. Те се оженили през 1969 г. През следващите десет години двамата поддържали връзка на дълго разстояние. Тогава Марина прави компромиси с кариерата си във Франция, за да прекарват повече време в Москва, а приятелите на Владимир му помогнали, за да му позволят да пътува в чужбина да бъде с жена си. Марина накрая станала член на комунистическата партия във Франция, което й дало право на неогараничителна виза за СССР и осигурила на Владимир имунитет срещу преследване от страна на правителството, което било уморено от неговите антисъветски текстове на песни и популярност сред масите.
untitled111
Висоцки със съпругата си Марина Влади

Проблемите , свързани с тяхната връзка, затова че са далече един от друг, вдъхновили Висоцки да изпълни песните, посветени на Марина Влади – „07“ и „Тя е в Париж“.

До средата на 1970 г. Висоцки страдал от алкохолизъм и се борил също и със зависимостта си към опиатите.

По същото време Висоцки натрупал официално признание като театрален и филмов актьор. Но въпреки това той продължавал да изкарва прехраната си с концертни турнета в страната, последвани от бохемски начин на живот, който допълнително влошил здравето му.

Висоцки умира на 25 юли 1980 г. в Москва от сърдечна недостатъчност.

Тялото на Висоцки било изложено в театър “Таганка”, където се състояло опелото. По-късно той бил погребан във Ваганковското грбище в Москва. Хиляди граждани на Москва напуснали стадионите (по това време протичали летните олимпийски игри), за да присъстват на погребението. По-късно е установено, че на погребението на Висоцки са присъствали толкова хора, колкото на погребението на Папа Йоан Павел II. Съветските власти, изненадани от обществената обич към него, взели мерки, за да предотвратят евентуални безредици. От тогава насам неговият гроб се превръща в място за поклонение на няколко поколения негови фенове.
0_ae93_e320ae2b_XL
Малко след смъртта на Висоцки много руски бардове пишат песни и стихотворения за живота и смъртта му. Най-известни от тях са „Писмо до Висоцки“ на Юрий Визбор и „За Володя Висоцки“ на Булат Окуджава.

Всяка година на 25 януари (рожденият ден на Висоцки) в Русия и страни по целия свят се провеждат фестивали в негова чест. Популярността на Висоцки в Русия е сравнявана с тази на Боб Дилън в Америка, но значението му било по-голямо, тъй като той олицетворявал гласът на хората, потиснати от комунистическия режим.

Години след смъртта на съпруга си, Марина Влади написва книга за годините си, прекарани с Висоцки, която е широко продавана в Русия и по целия свят.